Green Blossoms e полу-японски / американски проект на Аико Кога и Антъни Гуера, който стилово може да бъде сложен в категорията free folk-freak-folk-experimental-whatever и донякъде ми напомня на Under Milk Tree на напълно-японците от LSD March.
След като в last.fm момичето и момчето имат жалките 90 слушатели реших да им пусна малко реклама, може и да им помогна слушателите им да станат поне 100, нали?
На пореден пример за преводаческо безумие стават свидетели българките филмови почитатели. Този път жертва е Where The Wild Things Are, oсакатен преведен на български език като Макс и Максичудовищата.
Макс и Максичудовищата.
Да.
И за да е още по-яко са решили въобще да не пуснат филмa, нищо че е един от най-чаканите и може би важни за последните години…
Where is that?
Where The Wild Things Are…
Случайно попаднах на това нещо днес, истински правила от истинско българско училище – ПМГ Хасково.
1. Джапанки.
2. Къси поли.
3. Силен, вечерен грим.
4. Шалвари, панталони с увиснало дъно.
5. Пиърсинг по лицето и тялото.
6. Стилове и аксесоари от типа - метал, емо, фешън.
7. Цветни лещи с декорация (черепчета, цветни точки)
8. Обувки с токчета над 7 см.
9. Облекло с нецензурни изображения и текст.
10. Прекалено дълъг маникюр, ноктопластика.
11. Явно показване на части от тялото (къси и прозрачни дрехи)
12. Неподдържан външен вид за момчетата. (бради и фешън прически)
13. Много обемни прически, боядисани, удължени коси за момичетата.
14. Кожени панталони и къси панталони тип шорти.
Дългите коси на момчетата били окей, защото госпожата по информатика е готина.
За това най-добре забравете за тениските Cannibal Corpse, тинейджърските си бради, късите колановидни поли и
неподдържаните фешън прически. Момичетата естествено трябва да подържат обема на косите в определени граници, както и да внимават да не вземат да покажат нещо. Дори не помисляйте за ‘емо/фешън/метал’ стилове и аксесоари. Недопустимо е.
Когато чета нещо, слушам музика. Почти винаги и предимно post-rock, но от няколко дни слушам пълните записи на Baudouin Oosterlynck в периода 1975 – 1978. Перфектна музика за четене или пътуване. За стил не може да се говори, лично аз го възприемам като експериментален ембиънт, но съм сигурен, че ембиънт хората едва ли ще го приемат.
Самият Baudouin е белгиец, като според легендата е прекарал 15,000 километра обикаляйки Европа с колело и пеша, за да събере ‘различни видове тишина’. За да изглежда още по-изкукуригал в очите на обикновения слушател/зрител, пичът представя музиката си под формата на звукови инсталации, като ги вгражда в стени, стълби, прозорци и къде ли не. За разлика от Джон Кейдж, обаче, музиката на Baudouin Oosterlinck не е никак претенциозна. Това, което виждате на картинката е луксозното издание на въпросните записи. За съжаление не открих сканирана версия на книжката, която върви с дисковете.
Самите дискове качих в mediafire. Лейбълът да не ми се сърди, alstublieft.
Ако силно се вълнувате коя е следващата горедолу голяма марка в независимата музиката – това са The xx. Възможно e да сте ги чували вече по разни блогове. Албума им е достъпен онлайн [via течащ покрив] и може да си го свалите от където си сваляте принципно. Звучи познато и непознато в същото време. Понякога като пост-пънк, друг път просто като прост инди рок. На моменти дори като трип-хоп. Най-често като всички (не)изброени едновременно. С две думи: готина музичка. За да сте още по-готини може да следите броя на слушателите им в last.fm и когато забележите ръст от 500%+ да напишете подходящ шаут.
