it’s canadian lumber jack rock? NOT!

Така ли се пише lumber jack? Забравил съм и наистина на кой му пука как се пише lumber jack?! Сигурно на тези от Spelling Word Cup, но стига толкова за хората, които пишат Donaudampfschiffahrtsgesellschaftskapitän без правописна грешка, и ако питате как аз съм го написал без грешка (тайна, не казвайте на никой: copy paste, знаех си, че не знаете…)

И това ако е въведение ме застреляйте, но по-добре недейте защото няма да разберете за новият албум на любимата група Apostle of Hustle (нещо не ме кефи името, за разлика от музиката им, която не мога да спра да слушам) Новият им албум, National Anthem of Nowhere, излезе в Канада вчера (Don’t blame Canada! Don’t Blame Canada!, защото беше лийкнат преди няколко седмици, така че аз го бях чул на аdvanced release, пират съм знам :/ )

И какво да ви кажа… Тези Канадци знаят как се свири, това е може би първият албум който чух през 2007 и ми хареса дотолкова, че да го включа в плана си за купуване на оригинално cd (който до момента се проваля ужасяващо, но какво да се направи като не мога да чета книги на компа, а мога да слушам музика). Сега ще проявя типичния си мързел и вместо да ви разкажа, за историята на групата просто ще постна какво пише в wiki-to , за тях. Като ако искате на научите нещо ще кликнете на линка, който води към страницата там.

The band is more or less the brainchild of Andrew Whiteman, who has been in such groups as Bourbon Tabernacle Choir and Que Vida. He released a solo effort titled Fear of Zen in 1995. He is also the lead guitarist for the indie supergroup Broken Social Scene of Toronto. Whiteman returned to his native Toronto to resume writing and recording with Broken Social Scene after a two-month stay with his godmother’s family in Cuba. He learned to play the tres, a Cuban guitar, during that time. But in the midst of making the Juno award-winning You Forgot It in People, Whiteman couldn’t escape the Spanish musical flavors of his time spent in El Barrio Santo Suarez.

In order to make his fascination come to life, two of his fellow bandmates, Julian Brown and Daniel Stone, joined Whiteman for what would become the cinematic, Latin-tinged portrait of Apostle of Hustle. Folkloric Feel was released on Arts & Crafts in late summer 2004. The follow-up to Folkloric Feel is titled National Anthem of Nowhere and is scheduled to be released February 6, 2007.

Прочетете останалата част от статията в Wikipedia

Първата песен ‘my sword hand’s anger’ ме впечатли изкючително много, а за мен това е може би едно от най-важните неща в един албум, как започва. Много често имам много по-положително мнение за един слаб албум ако започне добре. Специално първата песен е винаги важна, повече и от последната, която трябва да те остави с добро финално впечатление, както краят на хубава книга или филм. „my swords hand’s anger“ се справя със задачата, като започва бавно и набира скорост до по-бърза и светла мелодия.

Eдноименната песен на диска, National Anthem of Nowhere, е следващата добра песен и е напълно достойна за името си, но не мога да кажа, че това е песента, която ще слушам много време. The Naked and Alone е първата ми любимата песен, наистина страхотна идея, мелодия звучаща много носталгично и със сигурност не е много щастлива песен, но ако някой иска happy мusic да си пусне ска или реге (горкият Марли ще си остане единствения слушаем и не не говоря за синовете му) Като цяло албума е много по-светъл и от предишният. Единствените неща, които ме дразнят са испанските мотиви в музиката и вокалите, по-принцип не обичам испанска музика и единственото нещо, което е готино в испанският е, че го говорят в Мексико, а Мексико си е култ каквото и да си говорим. Дано Американците спрат да трепят горките мексиканци по границите, тъпи снайперисти. Бийте се като мъже, всеки може със снайпер. Важното е, че Каталина от My Name is Earl оцеля, въпреки че другарите и бяха жестоко повалени от снайпериста… един оцелява, друг не – това е Мексико, не само текила и големи шапки. Впрочем Мексико беше някъде в Африка нали… ?

Да се върна към National Anthem of Nowhere, останалите песни в албума са също толкова силни, без да броим испанските моменти. И завършва с „nonono“, която е адски добра избрана за добрър финал. Препоръчвам, лол winampa ме изненада с Snowshoe BBQ. Поздрав.

Advertisements

Един коментар to “it’s canadian lumber jack rock? NOT!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: