Only in the GRINDHOUSE

Не го гледах на кино, просто съм напълно разочарован от разпространителите, не стига че ще дойде с два месеца закъснение, за наша радост ще бъде разделен на две части. Така, че нямаше време за чакане и ядосване. По-добре на компютъра, отколкото никъде. Качеството е камера, но все пак ставаше за гледане. Чуваха се как се смеят хората и от време на време някой ставаше и главата му се виждаш най-долу на екрана, но като цяло става за гледане.

Но стига технически подробности, време е за впечатленията ми от филма. Първото нещо, което просто трябва да кажа е, че филма удолетвори всичките ми очаквания и не ме разочарова никак, дори съм изненадан колко добри идеи и как е постигната атмосферата на exploitation филмите от 70те, на които едва ли ще се насладя на макс (роден съм в грешно деситилетие и грешната държава, знам). Филмът (дали тряба да го наричам така, все пак е „филмът“ се състои от два филма и няколко трейлъра, няма значение ще го наричам филмът, а вие ще се сещате за какво става въпрос, нали?)  започва с трейлърът на филма Machete, който според imdb и Робърт Родригез трябва да излезе директно на DVD догодина. Дали това ще се случи тепърва ще разберем, но трейлъра изглежда доста интересно и лично аз се надявам Родригез да направи нещо по въпроса, въпреки че Grindhouse не е особено успешен във финансово отношение.

След това започва и частта на Родригез – Planet Terror, който представлява чист зомби хорър, с типичните екплоатационни (има ли такава дума в българският език?!) елементи.  Go-Go Танцьорската Cherry Darling, в ролята на която е Rose McGowan, напуска работата си, защото е недоволна от живота си иска да използва таланта си по накакъв друг начин, през това време среща латино пича El Wrey (Фреди Родригез). През това време обясняват как се появяват зомбитата, намесени са военните и Брус Уилис, които пускат някакъв газ, които зарязава хората или по-просто казано стават на зомбита за отрицателно време. И на всичкото отгоре гадовете ядат хора. Как El Wrey и Cherry Darling да не ги избият както аз избивам извънземни в Quake?! Истината е, че Planet Terror e много по- exploitation от Death Proof и някакси изпълнява по-точно поставената задача, да достави на гледащия час и нещо първично, адски забавно, долнопробно и нереално кърваво изживяване. Planet Terror го прави перфектно, и като казвам забавно имам предвид наистина забавно, защото който приема нещата случващи се на екрана сериозно трябва да потърси консултация със специалист, защото има изкривена представа за реалността. Planet Terror е всичко, което мога да искам от един зомби филм. Насилието е толкова абсурдно, че на моменти ми се струва, че гледам филмирана версия на shooter игра, от типа на Quake. Всичко е толкова долнопробно и страхотно. Истински exploitation!   А да и момичето с крак автомат изби риб… зомитата. Хуморър не пристъства само в асурдността на филма, хуморът най-вече в диалога между героите. „Драмата“ във филма е нищо повече от още комедия и наистина кой иска драма във филм със зомбита?! Според мен Planet Terror се справя по-добре със задачата си. Актьoрите на са изключителни таланти, но мисля че самата идея на филма изисква да няма перфектна актьорска игра. Не съм сигурен дали по нашите кина ще бъде излъчена удължена версия, но със сигурност ще се гледа и на кино.

През „почивката“ са фалшивите трейлъри, някой от които са доста идейни. Първи е Werewolf Women of the S.S. , режисиран от Роб Зомби и представлява изключително абсурден филм от nazisploitation жанра и е явно вдъхновен от Ilsa, She-Wolf of the SS. В трейлъра участва и Никалъс Кейдж, в ролята на Fu Manchu. Следващия трейлър е на Don’t, който е в по непознат за мен жанр – britsploitation. Така са наричали британските филми, с характерни трейлъри, в които гласа на актьoрите не се чува, за да може американците да не разберат, че филма е британски. Не ме питайте за логика… Eli Roth, режисьора на Hostel участва с Thanksgiving Day, който разчита на шокиращи сцени. Hobo with a Shotgun е спечел някакъв конкурс на Родригез за Grindhouse трейлър и е включен заради това. Достатъчно за трейлърите.

Филма на Тарантино, Death Proof, от своя страна е типично в негов стил. Изненадващо много. Наистина се почувствах експлоатиран, защото очаквах съвсем различен сюжет и съвсем различен тип филм от трейлъра. Тук е изненадата, филма на Тарантино е задвижван предимно от героите и диалозите между тях и е по-добре структуриран от Planet Terror. Действието се развива бавно, подобно на slasher филмите, където кулминацията е чак в края на филма, така и тук. А последните 20-30 минути са истинска изненада. Главните герои за няколко жени, като по-голямата част от филма разговорите. Идеята е да се покажат „истински“ жени, а не захаросаната версия на холивуд. Не знам доколко е реалистично, защото на мен ми се струва, че е леко преувеличено. Кърт Ръсел е Stuntman Mike, който кара адската кола и хобито му е да трепе момичета. Всъщност тук е изненадата в края, ама нека да не спойлвам това, наистина си заслужава гледането. Както казах Death Proof като отделен филм може и да мине за типичния филм на Тарантино, няма нищо чак-толкова-абсурдно има ги забавните моменти предимно под формата на диалог. Интересното нещо е, че двата филма са доста различни в жанрово отношение и след „експлозивния“ Planet Terror, Death Proof идва като почивка за зрителя с по-спокойното си развитие.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: