Два филма на Годар

Какво се случва с повечето режисьори, докато остаряват? Не съм сигурен дали има статичстическо проучване, в което ясно да е доказано твърдението, че „първите филми на повечето режисьори са най-добрите им“. Добре, че не търся особено висико ниво на валидност в този блог. За това мога да приема
твърдението за вярно.

contempt21

Особено в случая на Жан-Люк Годар, който безпорно направи най-великите си филми в златния си период в годините между ’60 и ’67. Заглавията A bout de souffle (Breathless), Le Mepris (Contempt), Bande a parte (Band of Outsiders), Alphaville, Pierrot Le Fou (тук на български: Лудият Пиеро, има го издаден на DVD като част от „Колекция Жан-Пол Белмондо) са само част от този особено продуктивен период на Годар, и всички до един могат да служат за доказателство за смопенатото по-рано твърдение.

Вчера реших да гледам нещо различно от филмите които гледах през Януари (предимно филми, които съм пропуснал от 2008, hammer хоръри и известно количество pinky violence филми). Та именно за това се спрях върху стария Жан-Люк, за който знам че няма как да ме разочарова. Избрах два от най-известните му филми. Contempt ми е един от първите филми на Годар.

contempt111
Другият ‘избран’ беше Week End, филм за чието съществуване знаех от доста време, но чак вчера реших да погледна за какво става въпрос.Започвам с Contempt. За този филм често се говори като за един от по-конвенциалните филми на Годар. Сюжета е праволинеен, не се забърква в политически идеи. Съвсем спокойно може да се възприема като пълната противоположност за Week End. В главните роли са Мишел Пиколи и Бриджит Бардо, а едно от от най-радващите неща е участието на големият Фриц Ланг в ролята на самия себе си. Джак Паланс е четвъртия от главните действащи лица, в ролята на американски филмов продуцент, който напълно нарочно става адски антипатичен с развитието на действието във филма.

Изборът на Бардо не е ама никак случаен! През този период (а и не само, разбира се!) тя е една от най-големите звезди във френското кино. В уикипедия причината за даването на ролята на Бардо е заради продуцента Карло Понти, който искал да си увеличи приходите от филма с „desplaying her famously sensual
body“. Това разбира се обяснява защо героинята и има навика да се съблича, буквално където и дойде. Но не мисля, че има някой който би се оплакал от това. А решенията на Годар правят именно тази черта на героинята някак си ествествена, имайки предвид характера и принципно.

godard_lm1

Чисто визуално, Contempt е перфектен. Както е и може би всичко на Годар от този период (за късните му неща не съм чак толкова сигурен, заради простия факт е че не съм гледал всичко). Филмът изпозлва цветовете страхотно и това помага изключително много на атмосферата. Това най-вече се забелязва в сцените в апартамента, където се акцентира на цветовете. Друг такъв момент е, в края на филма, при снимките на „Одисей“. Там сцените са адски красиви!

Една от основните теми в Contemp, на която е заложено по-малко е идеята за сблъсъка между комерсиалното кино срещу артистичното. Мнението на Годар е изключително ясно и можем да видим презрението му към хората, за които киното е „просто бизнес“. Такъв е героят на продуцента, който е недоволен от работата на Фриц Ланг, твърдейки че визията му за филам е „твърде арт“ и няма да се продаде на „простия народ“…

Другата тема, може би по-интересна, е за отчуждаването между хората. От началото, до моменти преди края виждаме как връзката между Пол (Пиколи) и Камил (Бардо). Ключов момемнт са двете части, в които има един вид „гонене“.

Едната такава част е апартамента, където героите постоянно се движат от едно място на друго. Това продължава не малко време, но въпреки това интереса се държи, защото прекрасния сценарий и актьорска игра не позволяват друго нещо. Втората такава сцена е на снимачната площадка на „Одисей“, където има пак „гонитба“. Това е една от най-красивите части, от чисто кинематографична гледна точка, между другото.

С две думи препоръчвам Contempt, определено трябва да се види. Ако не сте гледали нищо на Годар може и с него да почнете. Week End от друга страна е от „по-трудните“ филми на Годар. Подобно на Pierrot Le Fou, но много повече, филмът е силно политизиран. Годар никак не спестява неприязма си към
капитализма и силно консуматорското общество.

weekend1

Филмът представлява едно пътуване с кола през Франция, където се случват изключително странни, на места сюреалистични неща. Целият филм е изпълнен със символика, и като цяло е може би най-политически ангажирания филм от 60-67 периода на Годар.

Филмът може спокойно да бъде сложен в жанра на черната комедия, като „черната“ част е много, много ама много черна на места! Изключително кървави катастрофи буквално навсякъде по-пътищата, както и фактът че има хипита канибали предполагам премахват всякакви съмнения за „намеренията“ на режисьора.

Един от мотивите, които харесвах е как подобно на книгата на Брит Ийстън Елис – Американски психар – има споменава на марки напълно нарочно. Както и сцена в която една жена видя панталоните на един от умрелите мъже в катастрофа и реши да ги вземе защото са маркови… Цялата сцена е заснета по-толкова комичен начин, но също така и отвръщение. От целия материализъм на обществото. Защото от 60те досега може да се каже, че става по-лошо. Все пак през 2000те години е доста по-добре отколкото през „бума“ на материализма през 80те и донякъде 90те, но все пак обществото ни разчита твърде много на материалното, за да покаже „по-висок клас“.

weekend2

Очевидно Годар и аз не харесваме това. Но това е далеч по-обширна тема, за която може би ще намеря време някога. А вие спокойно може да си намерите Contempt и Week End, от където и да е. За Pierrot Le Fou ще стане въпрос скоро!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: