Архив за март, 2009

ТWITTER

Posted in Uncategorized on 22/03/2009 by powx

Twitter като идея ми харесва много, но ми трябваше дълго време да се зарибя. Сега с няколко помощни средства като TwitterFox мисля да го обновявам по-често. Също така е и бърз начин за получаване на разни интересни неща от различни блогове.

Ако случайно имате Twitter – моят профил е тук.

п.п: някой знае ли защо html-а не работи в празните текстови widget-и, където принципно трябва да бъде възможно използването на html? Много е тъпо така.

Advertisements

WE <3 THE TEENAGERS

Posted in Музика with tags , on 22/03/2009 by powx

„do you want to have a shower before you leave?“
i fell asleep so fucking drunk
she stole my silver shaker and my jazzmaster
my fucking jazzmaster…  😦

/от Sunset Beach/

the_teenagers_remixed2

Въпреки, че някой могат да кажат, че The Teenagers са „s00 2k8.5“ според мен в България те бяха несправедливо подминати. Доказателство за това твърдение реално нямам, с изключение на липсата на нищо на български сред кратко проучване в гугъл. Също така съм срещал едва 2-3 он и офлайн човека, които са чували името на групата. Да не говорим, че единствената песен, която знаеха беше баналната Homecoming. Да и на мен ми харесваше когато беше все още нова в hypem и беше единствената песен на групата…

Всъщност The Teenagers са доста повече от това. Те са идеалният пример за родена в блоговете, благодарение на силна доза хайп в хайпмашината. И естествено като всяка ‘родена’ в интернет група те са по-популярни онлайн, от колкото в „истинския живот“. За пример ще дам, че само за една година имат цели 166,910 слушатели в last.fm. Въпреки, че имат едва един албум и 10-15 ремикса.

Музиката като цяло е нищо-особено, приятни електронни инди поп мелодии комбинирани със странни вокали на английски език с френски акцент директно от ада. Текстовете са определено любимата ми част, но те просто трябват да се чуят/прочетат. Силно повлияни са от съвременната (а и не само има доста препратки към 90те) поп култура. A като музикални влияние почти всичко в поп музиката от Бритни до Strokes и други инди рок групи, a на разни снимки съм виждал пичовете да носят тениски на много групи – от лигави мейнстрийм като fall out boy до масово неизвестни black/grind групи от незнайно коя планина…

Целта на този пост е просто да не остави The Teenagers да бъдат забравени или подминати. Включвам малко песни:

/if you have the rights on these songs and you don’t like it them being here just say so, i’ll delete them. they’re here for promotional use only, i just want more people to like the teenagers.

if you like it, buy it./

Дайте на децата да пият

Posted in Общество with tags , on 19/03/2009 by powx

youth_drinking_wideweb__470x3140
В сайта на списание едно, в един напълно случаен момент прочетох един напълно случаен блогпост. Заглавието на този пост ме привлече. „За градинките и бирите“ ми каза, че в България или в София само за сега,най-накрая са приели или поне мислят да приемат ,не съм сигурен, закон, който забранява пиенето на алкохол на публични места.

Веднага се сетих, че тук в Холандия също има такъв закон. И преди да сте казали ‘тоя веднага казва, че щом в западна Европа е така значи е верно’. Ами не, не съм от тези хора и честно казано според мен този закон е адски тъп. Просто и честно казано – ми тъп е! Не мисля, че трябва някога по какъвто и да е повод да приемаме нещо за абсолютната истина, както и правотата на един авторитет. Това, че начинът на живот на държавите като Холандия е цел за България не трябва да означава, че всичко в тези държави е правилно. Обратното също важи.

Въпроса ми е – ако се приеме или вече е приет такъв закон наистина ли ще има глобени/арестувани хора? Защото един слънчев ден миналата есен, когато си пиех кротичко кафе и разговарях с група съученици от курса по литература, на няколко метра от нас господата полицаи арестуваха един напълно невинно изглеждащ, леко пиян, приличащ на бездомник дядо, който си пийваше мирно euroshopper бира. Тук идва и следващия въпрос – защо? Реално може да не изглежда особено морално някакъв пияница да се напива насред едно цивилизовано училище в сравнително религиозния по холандските стандарти град Миделбурх. Но от друга страна чак пък арест… Интересно ми е, ако въпросният пропаднал дядо беше всъщност едно от ‘добрите деца’ на Миделбурх. Какво ли щеше да стане тогава. Вероятно същото.

Дали това ще се случи в България – едва ли. Но в същото време очаквам доста полицаи да се заяждат с младежите
решили да са против закона и си пият в парка/моста/под моста/на тротоара… Дори си ги представям как идват с важната си стъпка, готови да усетят удоволствието на властта си.

Но както и да е, както казах този закон е напълно глупав и се надявам да го махнат. И то не защото сме ‘съвестни граждани’ и плащаме данъци, но защото мисля че хората трябва да имат правото на избора да не изберат да седят в заведение, а в парка примерно. И в комплект на това право да може и да се пие на това място, точно по същия начин както може в заведенията.

В този пост ще комбинирам и една друга тема, която ме вълнува по някакъв странен начин, въпреки че може би въобще не трябва да ме интересува. Защото вече съм на 20, а въпроса засяга 16-18 годишните. Става въпрос за легалната възраст, на която е разрешено консумирането на алкохол според Законът на съответната държава. По света има доста различни закони. В САЩ, както знаете, границата е 21 години (!). Граница която аз лично намирам за абсурдна и морално овехтяла, и то не само спрямо днешното време. В Холандия и в други държави в Европа има разделено ограничение. Примерно хората над 16 години могат да пият бира и вино, а когато станат на 18 имат право на всичко останало. В държави като България всичко е позволено само след навършването на 18 години. Също така е ясно, че в България никой не спазва това правило. Както е и навсякъде в Европа (въпреки, че в България е много по-лесно, разбира се).

За това мисля, че и в България трябва да се промени закона, така че да разрешава на младите хора, които са навършили 16 години да пият вино или бира. Мисля, че това е една напълно логична промяна, съобразена с ‘новото време’, което не е никак ново. Може да се твърди, че възрастта през която повечето ‘деца’ започват да пият алкохол е около 16. За това и трябва да им се позволи да употребяват бира, вино и mixed drinks о типа на smirnoff ice, bacardi breezer и други безобидни алкохолни напитки, защото в крайна сметка е по-добре да пият лек алкохол отколкото да се наливат с текила, водка, ром и каквото друго се сетите.

В същото време е и важно, законът да се спазва по-стриктно и наистина в магазините да се изисква лична карта. Но това може да работи по-добре, не напълно естествено, само ако и правата бъдат увеличени. Защото само със забрани не става работата.

Няколко думи за няколко албума от тази година

Posted in Албуми 09, Музика with tags , on 18/03/2009 by powx

Сравнително голяма част от денонощието прекарвам в слушане на музика. Почти винаги обаче е съпроводено с друго занимание като четене, писане, ходене и дори понякога спане…

За това и не е много трудно да се предположи, че слушам доста музика. И тъй като съм човек, който предпочита цели албуми пред отделни песни искам да напиша по няколко реда за част любимите ми записи от първите месеци на 2009 година. Концентрирам се на такъв тип заглавия, които са по-широко известни, защото иначе списъка трябва да включва към 40-50 албума, а и пиша само за такива които ми харесват, за да няма обърквации.

Така.

merriweather

Първи е Animal Collective – Merriweather Post Pavilion, който чаках точно откакто излезе предишния Strawberry Jam и нетърпението се засили повече след хубавия Person Pitch на вокала Panda Bear.  Този албум е по-достъпен и със сигурност направи групата още по-популярна. А те станаха доста известни след Strawberry Jam и покрай Panda Bear. Общо взето експериментален по поп начин. И незабравим, струва си слушането.

dalekguttertactics

Dälek – Gutter Tactics. Много, много рядко харесвам вече хип-хоп албум. За да ми хареса трябва да звучи точно като Dälek. Без да преувеличавам, съобразено с личния ми вкус Gutter Tactics е перфектен. Страхотна комбинация между хип-хоп композиции и нойз звучене. Не знам може да се говори за noise hip-hop, но ако случайно може това е Dälek.

61hjubjkpgl

Matt & Kim – Grand. Oще от първата песен знаех, че ще харесам този албум. Matt & Kim са много приятна група, и макар и не велики музиканти правят чудни песни. Съчетават много приятно минималистична поп музика с леко пънк звучене. Препоръчвам.

the-hunches-exit-dreams

The Hunches – Exit Dreams. Тhe Hunches са отговора към всички, за които инди рок означава ‘рок музика с музиканти, които се страхуват да използват тея китари’. Също така трябва да стане ясно, че инди рок не е само Death Cab и подобните радио френдли групи.

wavves-wavvves-big

Wavves – Wavvves. Koгато за пръв път чух Wavves миналата година бях много приятно изненадан. Беше такъв тип музика, която търсех от много време. Комбинираща нойз със сърф рок мелодии. Както и пича сам си казва единствената група, от която е повлиян е The Beach Boys. И си личи. Wavvves албума ме разочарова, сравнително, защото като че ли отива там където не трябва да ходи спред мен.

5203

Handsome Furs – Face Control.  Представям си сцената, в която вокалиста на Wolf Parade и жена му са решили да направявт група. Седели са си в канадското си жилищно пространство някоя си сутрин. И докато си закусвали някой просто е казал „трябва да направим още един страничен проект, на и без това пълната със странични проекти канадска инди сцена, съперничеща само с норвежката блек метъл…„. Дам, направо го видях… Handsome Furs е добър проект, правят поп музика, която звучи минималистично и нойзи, по техни думи. Аз ги подкрепям. Face Control ми хареса повече от първия им албум Plague Park.

bat-for-lashes-two-suns-2009

Bat for Lashes – Two Suns.  Много харесвам музика от този тип. Бавна, мрачна с тих женски вокал. Bat for Lashes може да бъде сравняна с Joanna Newsome и Marrisa Nadler, но си има естествено уникален стил. Като цяло хубав интровертен албум, ако може един албум по себе си да бъде интровертен… ; )

yyy-its-blitz

Yeah Yeah Yeahs – It’s Blitz!. Лично аз съм почитател на кичозния рок & рол, който момичето и момчетата от YYY правят. Докато вторяит им албум не ми е особено любим, дебюта и миналогодишното EP – Is Is  ми харесват доста. Третият It’s Blitz! е много new wave. И като цяло е слушаем и по-добър от Show Your Bones, но със сигурност не е Fever To Tell.

И обложката е много Sonic Youth!

tentacles-crystal_antlers_480

Crystal Antlers – Tentacles. Това е албум, който е просто мой тип. Доволно рок звучащ, но много шумен начин и то без да използват каквито и да е метълски рифове (не знам защо дори и ги споневам…). Също така е и достатъчно експериментален и иновативен, за му се радвам истински и да уважавам качествата му.

secondssmall

Blank Dogs – Seconds 12″. Не е точно албум… но все пак го слагам тук. Това нещо дори и не знам по какъв повод е издадено, но пък мога да кажа, че ми харесва доста.  Звука е една идея по-пропаднал от миналогодишния Тhe Fields CS  и отново така изтрещяло звучащ.  Определят го като нойз поп, но този таг е твърде нищо-не-казващ за звука на Blank Dogs. Наистина човекът зад Blank Dogs е много луд, по прекрасен начин. Както личи от музиката.

51k7gqdgbsl_ss500_

LSD March – Under Milk Wood. Така и не мога да определя влечението си към изтрещялата страна на японската култура. Може би защото искрено мразя съвременната японска „поп“ музика (имам предвид opening песните към анимето, които винаги превъртам). А от по-„алтернативните“ стилове имам търпение единствено и то донякъде към японския хардкор. Донякъде само…  Но пък като стане за експериментална японска музика съм на „първия ред“. Under Milk Wood е един чудесен атмосферичен албум, за който дори не знам какво да пиша. Адски много стилове са преплетени и албума е много експериментален, но това не го прави ‘само шум’ както някои хора биха го описали. Не албума предлага дълбочина, която напълно аз все още не съм октрил след само 3 слушания. Но е факт, че го виждам да се застои дълго в heavy rotation-a ми. Особено когато чета, албума е много добър за четене.

grizz

Grizzly Bears – Veckatimest. Ако се вярваше на предварителния хайп този албум трябваше да е In The Aeroplane Over The Sea за това десетилетие и честно казано само след около 5-6 години ще можем да разберем дали е така. Моето мнение е, че е това е силно преувеличено. Албума е страхотен, да. Но по такъв начин, който го прави лесен за забравяне и в крайна сметка ще си остане просто един много добър албум.

Общия брой на албумите които е доста голям, но писах само за тези защото ги намирам за добри и важни. Не писах за октровени помии като албума на White Lies – То Lose My Life, който е доста жалък… Но и групата ще си остане one hit wonder в най-добрия случай, така че няма смисъл.

п.п: За вбъдеще ще гледам да пускам нов пост за хубавите албуми, за не стават толкова дълги постове като този.

WATCHMEN – Алън Мур беше прав

Posted in Комикси, Филми with tags , , on 13/03/2009 by powx

Powx’s Journal: Friday, 6th. Woke up early, went to class. Was not exciting. Thought should go see Watchmen. Got on the bus. Middelburg – Vlissingen. They overcharge. Bastards. Went there, sat on forth row. Watched the Watchmen. Felt confused after.

watchmen_3Както много почитатели на комиксовото изкуство, аз нареждам комиксът Watchmen в личния си топ лист. Дълбочината на героите, сюжета, засегнатите теми, начинът на представяне – всичко е на най-високото ниво в комиксите.Точно за това и Watchmen означава много за мен.

И докато Watchmen е върха в формата си – комиските, това не може да бъде казано за адаптацията на Зак Снайдър. И причината далеч не е това, че киното е по-визша форма на разказване на истории от комиксите. Въобще не. Проблемът е, че филмът вместо да се възползва от преимуществата си чисто визуално разглежда историята, героите и сетинга твърде повърхностно. За това мога да кажа , примерно, че Watchmen филмът е едно много доста бледо в сравнение допълнение към графичния роман, без да добавя абсолютно нищо.

mv5bmje4ntuxmzcwov5bml5banbnxkftztcwmji3mzizmg_v1_sx600_sy272_2

Най-силната страна на Зак Снайдър е и най-слабата му, защото визуално Watchmen е впечатляващ, но именно факта, че е наблегнато предимно върху визуалната част на произведение, което разчита предимно на историята и героите си е глупаво. Имам чувството, че Снайдър  мисли по-скоро като режисьор на музикални видео клипове, отколкото на истински филми. Така е и при Watchmen, визуално филма става определено кичозен  на моменти и въпреки, че няма чак толкова много сцени заснети на бавен кадър, те отново се забелязват и правят лошо впечатление. Но цялостно нямам критика към визуалния подход към Watchmen, даже мога да му дам отличен, защото запазва духа на комикса.

Много важни момнети от книгата са пропуснати, няма ги малките разговори между вестникаря и онова момче, нещо което лично за мен е от огромно значение за въздействието на края. Също така малко време е отделено за индивидуалните истории на героите, като по-скоро е разгледано какво се случва в момента, отколкото от къде са дошли и каква е историята. Не е отворено напълно добре какво кара различните герои да действат по-определен начин. Историята на Dr. Manhattan, Rorscharch са претупани.

Изпълненията варират от сравнително лоши при Silk Spectre (в ролята е Малин Акерман или както там се чете на шведски…) до изненадващо добри, примерно Rorscharch, в ролята на който е Jackie Earle Haley и се справя повече от чудесно. Запазва ‘badass’ страната на героя, като в същото време не губи и онази лека хумористична страна.

watchmen

Друго нещо, което ми липсваше беше и претрупаността на индивидуалните истории на героите. Почти не беше обърнато внимание на миналото им, което особено за Rorscharch е много важно.

Но истината е, че ако продължа със сравнениеята с книгата ще трябва да пиша много, много дълъг пост и за това се спирам. Ще обърна повече внимание на филма. За съжаление и тук присъства това ‘дървено’ чувство, което Зак Снайдър остави у мен когато гледах 300, може би защото е твърде вманиачен в визуалните ефекти или не е чак толкова добър режисьор, не знам. Да не говорим колко ужасно спрямо книгата някои сцени изглеждаха, точно заради бутафорния на моменти стил на Снайдър. Пример:  ешкън сцените, които са направени не както трябва, не както са в книгата… Друг подобент момент беше секс сцената в корабът на Nite Owl – Аrchie. Сигурен са, че намко хора са умрели при вида на тази сцена. Аз бях в празна зала (общо 5-6 човека най-много), но въпреки това чух доволен смях. Което не говори добре.

w-i12-p19-07-1

Краят беше странен… Знаех, че е променен и го нямаше squid-a, но въпреки това останах изненадан от идеята на края. Не мога да кажа, че е лош. Дори го намирам за логичен, разликата обаче е, че този път прехвърлят цялата вина върху Др. Манхатан („специалното оръжие“ на САЩ, докато в книгата се разчита на нещо неизвестно.. Но пък от друга страна мога да видя втрещените погледи на хората, които не са чели книгата и на повечето отишли да гледат филма заради споменатото име на ‘режисьора на 300’.

И все пак като почитател на Watchmen аз не съжалявам, че гледах филма. Дори смея да твърдя, че ми хареса донякъде, защото все пак да видиш как любимите герои оживяват на екрана, в комбинация с наистина многото сцените, които буквално извадени от книгата си е удоволствие. През близо трите часа не бях отегчен за нито секунда, дори напротив. За това и искам да погваля сценаристите David Hayter и Alex Tse, които са си свършили работата на ниво, предвид колко е труднен оригиналния материал за адаптация. Според мен те имат по-голям принус за филма, отколкото Снайдър…

Обобщено в няколко думи. Watchmen визуализира много важни моменти от книгата и основната история е запазена, но липсва голяма част от допълнителните неща, които правят Watchmen не просто една добра история, а истински шедьовър. Филмът обаче е далеч от шедьовър, той е просто приятен филм, който със сигурност е добре да видите. Нищо повече. Изглежда Алън Мур е наистина прав за това, че Watchmen не става за филмиране. И режисьори като Тери Гилиъм и Дарън Аронофски изглежда са осъзнали това навреме.

Perversion Story на Фулчи

Posted in 60те, Лучио Фулчи, Филми with tags , , on 04/03/2009 by powx

Лучио Фулчи е от тези режисьори, които имам чувството се забавляват с филмите си адски много. За разлика от типичния артхаус режисьор, който има ‘репутация за пазене’ на хората като Фулчи не им пука особено за това. Именно това е причината понякога техните експерименти да стават изключително любопитни дори и за хората, които не харесват култови филми. А ако си падате по тях, като мен, Фулчи е абсолютно задължителен.

perversionshot10lpp9

Филмографията на Фулчи е много разнообразна . Ще изброя само няколко примера за жанровете, в които е работил – The New York Ripper (слашър); Zombie 2 (правилно..); The Four of the Apocalypse (спагети уестърн); Dont torture a Duckling (giallo). Също така има и по-експериментални филми като A Cat in the Brain.

Общо взето определено може да се каже, че Фулчи е един от италианските режисьори, на които трябва да се обръща внимание и като цяло си има солидна фен база по света, което е радващо тъй като компаниите за двд-та реставрират все повече и по-качествено филмите му.

В този пост искам да обърна внимание на един от не-толкова-популярните му филми – Perversion Story, който е типичен представител на жанра ‘еротичен трилър’, който между другото мразя принципно. Като цяло филма не е нещо чак толкова особено, но мисля че е добре да му се отдели внимание. Сюжета е подобен на евтин филм, на който може да попаднете докато преглеждате кабелните телевизии, и то по-евтините от тях…

perversionshot7lun0

Първото нещо, което може да изненада хората свикнали с предимно ужасите на Фулчи е липсата на кръв в Perversion Story. Сюжетът е типично трилърски –доктора Джордж (в ролята Жан Сорел) работи в бедна клиника, заедно с брат си и също така между другото има и афера с фотографката Джейн (Елса Мартинели). Така докато един ден жена му – Сюзън (Мариса Мел), от продължила твърде дълго болест, за която така и не се научава много, умира спонтанно и съответно започват разследвания, в които обвиняват доктора в убийството и, за да може да прибере ‘голямото завещание’. Разбира се, до тук сюжета звучи толкова клиширано, че чак депресира… Но нататък става по-интересно, определено.

След това обаче се случва нещо по-вълнуващо. Джордж и Джейн срещат ‘мистериозна стриптизьорка’, която много прилича на мъртвата съпруга на Джордж… Следват няколко обрата, по-типичен pulp начин, които ще оставя заради дразнещите спойлери. Само един хинт: става въпрос за Големи Конспирации и Смугли Планове.

За ефективността на филма, и това което го прави нещо повече от поредния трилър по кабелната телевизия е майсторското изпълнение от Лучио Фулчи. Не само филмът е заснет невероятно и използва Сан Франциско чудесно, но също така е постигнато едно наистина високо ниво на съспенс, което може да се сравни дори с Хичкок. Но като цяло филмът не е нещо запомнящо се, и бих го препоръчал единствено ако имате интерес към този тип филми и творчеството на Фулчи. И то ако вече сте изгледали големите филми в жанра, защото в крайна сметка Perversion Story не е нещо велико.

perversionshot9ltj8

Става за прекарване на 90 минути, а ако го гледате с приятели със сигурност ще има много материал за остроумни коментари, но пък ако търсите това има далеч по-богат избор. Най-впечатляващото нещо в Perversion Story е, както написах погоре, специфичния стил на Фулчи, кинематографията в която има наистина красиви кадри от Сан Франциско и добре разказаната история, която държи вниманието от край до край. Изпълненията на актьoрите са прилични, а музиката приятно джазова. Това, което обаче прави филма не особено популярен е именно, че някъде посредата. Не е брутален филм тип Zombie 2, не е и толкова trashy, че да го сложите в категрия „толкова лош, че е добър”. Като цяло заслужено „забравен” филм на Фулчи.