Архив за февруари, 2009

Алтернативата – замени winamp с foobar 2000

Posted in Алтернативата with tags , , , on 25/02/2009 by powx

main3Иска ми се алтернативата да стане редовна поредица в Безкраен Празник, защото съм убеден, че повечето популярни неща, които с годините сме просто свикнали да използваме без да се замисляме за алтернатива, която е на същото или по-добро ниво. Причините да търся алтернатива са основно две 1) не ми харесва монополната политика на дадена компания или просто не искам да се асоциирам с голяма корпорация с лоши етични практики 2) алтернативата е просто по-добра.

Защо алтернатива на Winamp? Ако го харесвате – продължете да си го излозвате, ваша си работа. Но днес моят winamp заби, за пореден път и за пореден път ме ядоса с бъгливоста и тромавостта си. Но най-непоправимото – просто спря да работи. Както и да е реших да го махна. Насочих се към foobar 2000, главно защото бях чувал за него от доста време, но никога не се бях замислял сериозно да го използвам.

Този ден дойде днес. И за сега съм очарован от програмката, работи както трябва, супер лека и ми дава далеч повече фукционалност от winamp.

За любителите на скиновете в winamp обаче foobar 2000 със сигурност не е добър избор, и както те може би ще го опишат е „адски грозен“. Аз лично го намирам за ъм.. олд скул изглеждащ, което да чете „от ерата на windows 98 е“. Въпреки това го намирам за визуално неангажиращ и минималистичен.  Има опции за интерфейса, в зависимост от индивидуалните ви нужди, както и няколко цветови гами, включително и зелено/черния типичен за winamp.

Истинската красота на foobar обаче е във фукнционалноста му. Вече може и да не ви се наложи никога да организирате музиката с в папки  защото foobar прави това за вас. Според таговете прави списъци по артисти, албуми, стилове и години (последното е много полезно ако имате солидна колекция и решите да си направите класация от типа – ае кои са ми любимите албуми от 94?

Има също така прекрасната опция media library, в която посочвате кои папки съдържат музика и всичко ново автоматично се добавя към foobar без да се налага ръчно да го вкарвате в плейлиста.

И както казах всичко това на „цената“ на далеч по-малко оперативна памет. Със сигурност има много функции, които си струват и все още не съм октрил, но само лекотата и фунцкията media library ми стигат да сменя стария и вече не-чак-толкова добър winamp с foobar 2000. Last.fm също подържа foobar 2000, така че не виждам нито един показател по-който winamp e по-добър от foobar, a обратното е доста често срещано явление.

Foobаr 2000 може да бъде изтеглен напълно безплатно тук.

Advertisements

И победителите в тазгодишните оскари са… [live blogged]

Posted in Филми with tags on 23/02/2009 by powx

academy-awards

Тази нощ няма да спя . Но не както може би предполагате заради Оскарите – не, едва ли ще пропунсна добро наспиване, заради тъпите оскари. Просто утре (днес whatever) имам дедлайн за един assignment по статистика. Много кофти, имайки предвид факта, че започнах в 12 часа и сега си давам малка почивка заедно с може би третия earl grey за вечерта (нямам кафе…) Та за малко развлечение реших да „live“ блогвам за Оскарите, не ги гледам по телевизията, информацията получавам от разни сайтове като /film и twitter. И ще ъпдейтвам този пост. Едно кратко уточнение – аз съм в Холандия и в +1 часовата зона.

Та да, като кажат някои победител ще ъпдейтна старателно с коментар, че трябва да се прави нещо освен тъпата статистика, иначе ше умра…

първи ъпдейт:

Актриса в подържаща роля:

vcb

Penélope Cruz in Vicky Cristina Barcelona

Хм това беше донякъде очаквано от мен. Вики Кристина Барселона беше доста разочароващ филм за мен, но играта на Пенелопе Круз ме разби, така че не съм никак изненадан, че Академията реши да даде наградата на нея, заслужава си я!

Втори ъпдейт:

Оригинален сценарии:

МИЛК – Дъстин Ланс Блек

Напълно очаквано, все пак Милк е един от важните филми за миналата година. Доколко заслужава на сценарно ниво е спорно,  в смисъл можеше да е и In Bruges ама айде…

Адаптиран сценарии:

Slumdog Millionaire  – Simon Beaufoy

Първата награда на Slumdog Millionaire, в не много очаквана категория. Лично аз повече очаквах да спечели или Бенджи Бътън или The Reader.

Трети ъпдейт:

Най-добър анимационен филм:

Wall-E – това го написах още преди да обяват наградата, има ли смисъл въобще?

Четвърти ъпдейт:

Art Direction:

The Curious Case of Benjamin Button,

което естествено доведе до много ядосани Батман фенбойчета по света, усещам яроста им в момента…Всъщност за мен и двата филма заслужават наградата в тази категория.

Пети ъпдейт:

Costume Design:

The Duchess, дам естествено, разбира се, да. Става банално чак.

Грим:

Тhe Curious Case of Benjamin Button

Ясно беше да, с всичките подмладявания/застаряванета на Брад Пит нямаше как да им се размине? Аз лично щях да се зарадвам повече ако Hellboy 2 беше взел наградата.

Кинематография:

Slumdog Millionaire – Антъни Дод Мантъл

Доволен съм, Slumdog е от любимите ми 5 филма на 2008 година, и кинематографията е една от главните причини. Наистина Антъни Дод Мантъл е свършил страхотна работа с индийската атмосфера. Бенджи Бътън беше твърде дигитален за моя вкус.

Шести ъпдейт:

Най-добър подържащ актьор:

Разбира се Хийт Леджър! Но е много грешно да се смята, че е получил наградата заради трагичната си смърт. Не е така. Получи я защото изпълнението му мачка! RIP, Heath!

Документален филм

Man on Wire – не съм го гледал още, ама усещам че е наистина добър.

Специални ефекти:

The Curious Case of Benjamin Button

ОК…

Седми ъпдейт:

Sound Editing

THE DARK KNIGHT

Ми честно казано категория, която не мога да коментирам. Ама браво на Dark Knight-a все пак.

Монтаж:

Slumdog Millionaire – Крис Дикенс

Съгласен, ако този човек е правил монтажа на трейлъра си заслужава оскара напълно!А и на филма си го бива де.

Achievement in music written for motion pictures (Original song) и Achievement in music written for motion pictures (Original score) ги спечели един и същ човек – A.H.Rahman oт Slumdog  Millionaire!

Филм, не на английски на годината:

Departures (Japan),

който не съм гледал все още, но ще му дойде времето. Изненадващо е, че Waltz with Bashir не взе наградата, май има много натъжени хора по света. Аз за тази категория въобще не бях подготвен и очаквах, че е възможно The Class да спечели (все пак има Палма, ама да всъщност Палма > Оскар енитайм)

Осми ъпдейт:

НАЙ-ДОБЪР РЕЖИСЬОР:

ДАНИ БОЙЛ! –  ДА, доволен съм. Дани Бойл е един от любимите ми работещи в момента режисьори и, макар че Slumdog да не е най-доброто му произведение смятам, че напълно заслужава наградата! Всъщност единствено ме е яд, че го няма Аронофски, ама той пък има потенциал за вбъдеще, така че ще дойде и неговия ден.

Осми ъпдейт:

НАЙ-ДОБРА АКТРИСА:

Кейт Уинслет – както се очакваше, толкова се очакваше, че в съботната ми разходка до книжарницата в Миделбурх я видях на кориците на минимум 10 списания, едно от които беше TIME с недвусмислен надпис BEST ACTRESS, а това нещо което четете в момента го написах още преди да обяват наградата, за да може да си гледам работата. Прави са, аз видях само изпълнението и в Revolutionary Road и макар филма да ме разочарова, нейното изпълнение наистина ме грабна и ми оправда двата часа. Все още не съм гледал The Reader, ама усещам че и там чупи.

Девети ъпдейт:

НАЙ-ДОБЪР АКТЬОР:

_45457269_-1

Дали на пук на хората, които правят прогнози или не, Академията реши да даде наградата на Шон Пен. Не лично бях за Мики, защото The Wrestler е любимия филм за годината, а изпълнението на Мики Рурк съответно любимото ми изпълнение. Здраве да е.

Десети ъпдейт:

НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ:

Кулминацията на вечерта, разбира се. Иии печелившия е…

SLUMDOG MILLIONAIRE!

Осмият и най-сладък оскар за Slumdog Millionaire, тази вечер! Дани Бойл сигурно е много доволен, и си заслужава. Slumdog със сигурност е от любимите ми филми за 2008 година и сравнен с другите номинирани, наистина мисля че заслужава!

И ето вече имаме пълния списък с наградени. А аз съм почти готов с асайнмънта по статистика, който като по нищо стана над 10 страници вече LOL. Отивам за чай.

п.с: снимката на Мики е моят протест, дам.








INGLOURIOUS POSTERS!

Posted in Куентин Тарантино, Филми with tags , , on 20/02/2009 by powx

32243Филмите на Куентин Тарантино винаги са впечатлявали с убийствени постери, често в стила на любимите постери от 60те и 70те. Pulp Fiction, Kill Bill, Death Proof, Jackie Brown – всички те имат едни от най-впечатляващите произведения в изкуството на филмовия плакат.

За това, съм съвсем леко разочарован от постерите на Inglourious Basterds, може би защото очакванията ми са били твърде високи. Не знам. И все пак дори и горе-долу постерите на Тарантино са по-добри от повечето от грозотиите, които студията наричат филмови плакати днес.

Плакатите може да видите, веднага след „скока“ (мразя тази дума…)

Има още

Въведение в Pinky Violence – поредицата Female Convict Scorpion

Posted in 70те, Филми, Японско кино with tags , , , on 19/02/2009 by powx

Първо едно бързо уточнение. Въпреки факта, че на много места са слагани в една и съща категория pinky violence НЕ СА pinku филми. В тях няма порно елементи, а е заложено по-скоро на violence часта. Обща тема в повечето от тях е отмъщението, като в повечето, да не кажа всички случаи има силна главна героиня, която е много, много лоша! (по изцяло положителен филмов начин).

pinkylq9

Може би най-много pinky violence филми са продуцирани от TOEI, но солидно количество имат и Nikkatsu. Общия брой на заглавията, които са достъпни днес е около 40, като със сигурност се очакват още няколко да бъдат реставрирани в бъдеще.

Pinky violence със сигурност могат да влязат в категория exploitation филми, като повечето от тях не предлагат нищо особено от кинематографична гледна точка. Но със сигурност са добро забавление, и най-малкото впечатляват с интересния си стил. Както обаче е често срещано сред exploitaion жанровете сред тях се срещат и някои наистина качествени заглавия, които третират историите си по-интересен начин и използват впечатляващи кинематографични техники. А влиянието на жанра върху някои съвременни японски, а и не само, режисьори си личи съвсем ясно. Като пример ще дам Sympathy for Lady Vengeance, който има подобна тематичност.

Като всеки друг жанр и pinky violence си има иконите. Тук те са, лично за мен, Meiko Kaji и другите с една идея по-долу в йерархията – Reiko Ike, Miki Sugimoto и Reiko Oshida. Прекрасната Meiko Kaji е една от любимите ми актриси и ако трябва да направя паралел между pinky violence и спагети уестърните, тя със сигурност е Клинт Ийстууд, поне на ниво култовост.

fcs1

Друга прилика е и минималистичното ‘badass’ присъствие на екрана. Специално в Female Convict Scorpion поредицата играта и е минимална, но наистина въздействаща. Особено внимание трябва да се обърнат на очите и, които тя използва максимално, подобно на много други актьори, като например Ал Пачино или Малкълм МакДауъл.

Продължавам със спагети уестърн сравненията – поредицата „Female Convict Scorpion“ е своеобразният връх на жанра, и един вид е „доларовата“ трилогия (ако не се брои четвъртата част, която е не е режисирана от Shunya Ito). А The Good, The Bad and the Ugly си остава и може би най-известният филм след Lady Snowblood – Female Convict #701: Scorpion.

Той беше и един от първите pinky violence филми, които съм гледал още преди дори да знам за съществуването на името на жанра. Заедно с Lady Snowblood, който покрай Kill Bill стана по-популярен и често считан за най-доброто в жанра. Твърдение, което лично аз считам за грешно. #701 е първият филм от поредицата Female Convict Scorpion. Също така е и най-близкия до жанра „women in prison“ (wip), за това доста често може да го намерите категоризиран като wip, вместо като pinky violence.

fcs2

Истината е, че докато wip е един много често експлоатиращ жанр, понякога се намират и по-интересни идеи. Почти сигурнен, че сложен в контекста на втората вълна на феминизма, която е горе долу по това време, ще се открият доста такива идеи… Разбира се моито знания за различните видове феминизъм са толкова богати, колкото и знанията ми по арабски, примерно.

Поредицата е екранизация на манга със същото име, но има една съществена разлика. Meiko Kaji въобще не е харесала героинята си от мангата, заради лошия език, който използва и за това за приела при условието, че това ще бъде променено. Именно това е една от най-добрите идеи, защото именно факта, че Matsu почти не говори я прави в пъти по-въздействаща и създава чувство за добленост, сравнение с другите квичащи и вулгарни затворнички.

Сюжета накратко, Nami Matsushima (Kaji) e предадена от мъжа, който обича, детектива Sugimi. След това тя се опитва да го убие, за което е пратена в женски затвор, където са обичайните за WIP жанра противни субекти. Причината, за която е искала да го убие е не просто защото той я е зарязал, а защото той я е използвал, за да спечели нещо от якуза… След като е пратена в затвора единствената цел на Matsu е, да правилно, Отмъщението. Като цяло във филма няма много туистове и всичко си е като в праволинеен филм за отмъщение.

scorpion

Това, което прави филма и поредицата като цяло нещо повече от поредния revenge филм са малките детайли. Както и стилът, типичен за японските филми през 60те и 70те. Другите два филма са с подзаглавия Jailhouse 41 и Beast Stable. За четвъртия няма да пиша този път, защото го намирам за една идея по-слаб от другите.

В Jailhouse 41, Matsu a.k.a Sasori (Scorpion) избягва с група затворнички и следва дълго и често кърваво преследвания из Япония. В този филм Matsu продължава с типичния си стил и сравнено с първия филм, тук тя е ощe по-ядосана и лоша… Краят на филма много ми напомни на IF…., с известни разлики, разбира се. Тук затворничките влизат в сюреалистичен въоръжен конфликт с пазачите и има много стреляне, което може да бъде интерпретирано метафорично, ако си падате по това. Като цяло Jailhouse 41 e „action packed, thrilling adventure“, както биха го рекламирали в щатите, ако го бяха пуснали навремето в кината.

Beast Stable e третият филм и последен за Shunya Ito. Историята този път включва една много особено екстремна тема, типична за един определен вид източноазиатски филми през 90те и 00те години. Става въпрос са сексуалните отношения между сестра и брат и, който е психично болен и „просто си го иска“.. Наистина от една страна е лека тема, в сравнение с тези засегнати във филмите на Takashi Miike и Kim Ki Duk, но със сигурност болна. Особено за времето, в което е правен филма. В отношение на графа насилие може да се каже, че това е най-изпълнения с брутални сцени филм от поредицата. Тук исках да дам пример, но се сетих, че именно изненадата от сцената е по-фрапираща от самото действие, така че ще го оставя така, за да може тези от вас, които все пак решат да гледат филма да се насладят/шокират максимално… Сюжетът е подобен на Jailhouse 41, с разликата че през повечето време Matsu e сама и се крие.

Като заключение ще кажа, че този филм е за специфична група хора. Тоест ако харесвате филмите на Fukasaku (Battles Without Honor and Humanity, където участва и самата Meiko Kaji!) и по-екстремното източноазиатско кино със сигурност ще харесате тези филми.

Love Exposure, новият филм на Sion Sono e 4 часова епика!

Posted in Филми, Японско кино with tags , , , on 17/02/2009 by powx

Не съм сигурeн дали съм споменавал преди в този блог, но съм голям фен на работата на Sion Sono. Човекa, който направи филми като Suicide Circle, Noriko’s Dinner Club и Strange Circus, със сигурност заслужава уважение. Първия негов филм, който гледах беше, не особено изненадващо, Suicide Circle. И трябва да си призная, че го гледах два пъти… за една вечер. Просто след като свърши филма, бях толкова филмиран, че трябваше да го видя отново за да проумея какво се е случило! Това разбира се може да се приеме и като негативна страна, все пак при прожекция няма опция за втори път.. Или зависи.

love-exposure2

Но със сигурност мога да кажа, че Suicide Circle е един от най-добрите източноазиатски филми, които някога съм гледал. Същото важи и за Noriko’s Dinner Table, който от своя страна е продължение на Suicide Circle. В Noriko проблемът е разгледан индивидуално и много по-лично, в опозиция на далеч по-колективния Suicide Circle.

Това, което ми харесва в Sono е, че има ясно изразен стил, въпреки че понякога работи с много малки (доста по-малки от това, което вече се подразбира под нискобюджетен и все пак повече от безбюджетен). Някои режисьори разчитат на визуалния стил, за да бъдат разпознати. Sion Sonо разчита на общото чувство на филма.

love-exposure

Затова и трейлъра на новия му филм ме изненада донякъде. От една страна разбирам, че това е филм на Sono, но от друга виждам по-различния начин. Като атмосфера е между Noriko и Suicide, но с далеч по-наблегнати комични елементи. Докато при Noriko атмосферата беше смазващо депресираща на моменти, тук виждаме един доста експлозивен на моменти трейлър.

Love Exposure (Ai no Mukidashi), но не трябва да се бърка с по-стария корейски филм със същото име. Love Exposure на Sion Sono се пръска по шефовете от стил и не вярвам дори , не чак толкова перфектната визия да развали филма, който между другото е с продължителност цели 4(!) часа и като гледам ще разкаже наистина епична история.

Сюжетът е за Yu, който е фотограф с наклонности да снима там където не трябва (да се чете под полите на нищо не подозиращите японски ученички). И става легенда в sneak фотографията, за която съм чувал, че е доста популярна в Япония и осигурява дълги ваканции в затвора, за тези който нямат уменията. А Yu ги има както си личи от трейлъра… В един момент в живота му влиза Yoko, и по някакъв начин успява да влезе в мистериозен религиозен култ.

loveexposure3

Филмът вече спечели някаква малка награда в Берлинале, което е добре. Личи си, че работата на Sono излиза от тесния кръг зрители, които са предимно малка част от сънародниците му и феновете на източноазиатското кино. В трейлъра се виждат много типични елементи за Sono елементи – като тоталното незачитане на реалността, в полза на стила. В описанието виждаме, че пак ще става въпрос за някакъв вид кулотове, което не знам за вас, но мен винаги ме е впечатлявало.

Трейлърът може да видите в Nippon Cinema.

Между другото, има много готин homage към Meiko Kaji и Female Convict Scorpion. Става въпрос за момичето с голямата черна шапка и дългата черна рокля.

INGLORIOUS BASTERDS си има тийзър трейлър, но…

Posted in Куентин Тарантино, Филми with tags , , , on 14/02/2009 by powx

Като цяло не зарибява като тийзъра на Kill Bill навремето. Спомням си тогава, като видях (дори не помня къде беше точно, но по-вероятно е да е било в кино Парадизо, докато работеше…). Бях разбит и силно очакващ въпросният филм.

ib1_ib2

Тийзърът на Inglourious Basterds е готин, да. Но можеше да е далеч по-добър, като за филм на Тарантино. Човек, който между другото държи много на трейлърите си. Мога да кажа, че това със сигурност е най-слабия трейлър на Тарантино до момента, което не значи абсолютно нищо за качеството на филма. Защото филмът ще е добър.

Брад Пит е особен. Основната критика, на която попаднах няколко пъти в пространството е, че четенето му на реплики било много ‘фалшиво’. Аз бих казал стилизирано, и честно казано въпреки солидното ниво чийзинес в репликата „Each and every man under my command owns me ONE HUNDRED NAZI SCALPS… and I want my scalps„, eстествено с лудия реднек акцент на Брад Пит.

Илай Рот, за който имам съмнения изглежда прилично в трейлъра. Но взе пак да идариш някого с бухалка и да гледаш лошо не е особено трудно, нали? Като цяло филмът трябва да е, по-думите на Тарантино, спагети уестърн в окупирана франция. Звучи добре, и имайки предивд отколко време филмът се разработва би трябвало да се получи. Най-малкото ще е един не-толкова-сериозен филм за втората световна, каквито срещаме все по-рядко. Вече не правят филми като Five For Hell, The Great Escape и останалите от същия тип.

Тийзър трейлърът може да видите тук с хубаво качество. Не препоръчвам youtube версията.

Като бонус намерих трейлъра на немски:
Ето тук

Aдски смешно ми звучи! А ако знаете немски сигурно ще е още по-добре. Забележете също така и липсата на свастиката в логото… Цензура рулз.

Dollhouse, първият епизод.

Posted in Dollhouse, Сериали with tags , , on 14/02/2009 by powx

Уидън. Уидън. Уидън. Общо взето за много хора това е напълно достатъчно, за да гледат/прочетат даден продукт на поп културата. Създателят на сериали като Buffy the Vampire Slayer, Angel и Firefly (всъщност това са всичките му сериали преди Dollhouse, който ще коментирам в този блогпост). Сред другите неща на Уидън са няколко комикс поредици от вселените на сериалите му и Astonishing X-men ,  една от най-добрите поредици в Х-мен света, който не може да се похвали с особено качество последно време.

dollhouse

Та това, което искам да кажа е, че дори за незапознатия зрител/читател името Джос Удидън трябва да значи. Феновете му си знаят, те са си оувърхайпнати принципно. И докато Buffy, като че ли няма особено голяма популярност/добро име в България, Firefly е сериал който всеки харесва! И все наскоро прочетох в един от броевете на ShadowDance особено добро ревю за Buffy, където авторите на статията са дали оценката 10/10. Оценка, която по лично мое мнение сериала заслужава напълно.  Също така трябва да кажа, че Buffy е наистина най-доброто, което Джос Уидън е правил изобщо!

След това разтегнато начало, трябва да завърша: Да, аз съм почитател на работата на Джос Уидън, макар и да не харесвам всичко в неговия стил. Dollhouse беше най-чаканият ми сериал за 08/09 сезона и май единствения, който имам намерение да гледам?

Концепцията на сериала се върти около тайна организация, която буквално е промила мозъците на известно количество момичета, които „и без това са щели да ходят в затвора“ и са ги направили един вид техни агенти. Особеното тук е, че за всяка мисия „куклите“ (dolls) приемат ролите на различни личности, като спомените им се изтриват старателно всеки път. Това дава изклютиелна жанрова свобода за писателите, защото могат да развият историите по каквто си начин искат. В главната роля е Илайза Душку, която след неуспешния проект Faith the Vampire Slayer, най-накрая се сдоби с главната роля в сериал на Уидън. И е страхотна в ролята!

1x01_-_ghost_4

Нейната героиня се казва Екоу (Ехоо) и тя е една от куклуте, и също така се очаква да си върне истнската самоличност с течение на сериала. Сената, в която танцуваха на ужасната песен на Лейди Гага (не мога да повярвам, че са я използвали) Илайза Душку беше ohmygod в онази рокля.

Като цяло целта на епизода, както и при другите сериали на Уидън и както повечето сериали принципно е да ни запознае със света на сериала, главните герои и т.н.  Според мен като такъв епизод се справи  перфектно със задачата. Разбрахме какъв тип е органицията, видяхме Екоу в два типа мисия,  в който беше коренно различни хора. Също така, разрахме че организацията е в много тъмното сиво морално поле.

Извън Dollhouse-a, един агент на ФБР, който има задачата да разкрие !истината! тайната органиция. Разбира се от ФБР са адски скептични, и както Удиън каза в едно интервю са наели някой дребен агент, без да му обръщат много, много внимание. Това обяснява и неуспеха му до момента. В ролята е типът от Battlestar Galactica – Тамо Пеникет (?).

С две думи FOX не трябва да спират този сериал в никакъв случай, и без това качествените сериали са толкова нищожен процент от цялата телевизионна помия, че ще е истинско престъпление ако го направят. Концепцията предполага много бъдещо развитие и в рацете на човек като Уидън, който планира сюжетните линии със сезони напред не мисля, че ще има проблем с качеството.  Сигурен съм, че по-нататък  Уидън ще засегне така любимите му социални теми, и въпреки че ще са със сигурност на „популярно“ ниво, са добър начин за започване на добра дискусия! Така, че в бъдеще ако се намери някой да коментира в блога е добре дошъл : )