България @ last.fm

Когато за пръв път проверих класацията на България в last.fm преди около 4 години нещата стояха по подобен, ако не и същият начин. Metallica са пуснали корени на първото място, а мнозинството артисти са посредствени мейнстрийм метъл групи. Разбирам, че вкусът е нещо индивидуално, но от моята гледна точка ™ мога да кажа, че вкусът на България е не само лош, но и адски остарял.

За това не е никак изненадващо, че предимно остарели и неактуални групи идват в България. И ако се питаме защо Radiohead нямат да ни посетят в близките години или изобщо някога, то може да видим защо е много по-вероятно да предпочетат Гърция, Сърбия или Турция. A ние ще продължим да се радваме на осемдесеттарски хеви метъл дядовци и алтернативни звезди от деведесетте.

Interpol + Swans + Women

Tова, което Interpol доказва за трети път с новият си self-titled албум е, че да направиш албум като Turn on the Bright Lights е адски трудно. И докато вторият им запис Antics беше един стабилен Interpol албум, сравним с Neon Bible на Arcade Fire, то третият им беше далеч от това, което е The Suburbs. Четвъртият им албум не е Turn on the Brights Lights и за съжаление е много по-близо до Our Love To Admire и то без добрите сингъли. Не искам да кажа, че албумът е толкова лош, колкото много разочароващ. Липсва онова особено чувство, което правеше Interpol нещо много повече от поредната post-punk revival група.

Swans, за разлика от Interpol, се завърнаха от 14 годишната си почивка с един качествен албум с доста развит post-punk звук. Swans са една от класическитe групи, които подържаха post-punk сцената след края на Joy Division.

My Father Will Guide Me Up a Rope to the Sky е запис, който смесва стилове . Първата песен е над 9 минути, което както и да го погледнеш е дързък начин да започнеш албум. Самият албум е само 8 песни, но те работят кохерентно и в крайна сметка създават една завършена композиция. Ако търсите нов, добър, автентичен post-punk това е албумът.

Women е канадска група, която през 2007 издаде един доста страхотен дебют. Сега се завръщат с Public Strain, който може и да не е особена революция, но си струва слушането. Звукът отново е микс от noise-pop, shoe/shitgaze и lo-fi. В wikipedia пише, че са art rock, но аз винаги съм имал резервации към това определение като цяло. Public Strain предлага добра и различна инди рок музика, която вече започва да се среща все по-рядко с развитието на електронното звучене. Ако си падате по това, налазвайте.

Still Corners :: Wish

Това е едно наистина красиво видео със страхотна ломо визия. Still Corners са още една добра lo-fi групa, която ми се струва, че въобще не се занимава с студиота и професионална техника, а разчита по-скоро на силата на лаптопа и желанието за създаване на музика. В същото време не са и типичния bedroom pop, като липсва характерното synth звучене.

Teen Daze + Glasser

Ами продължавам с chillwave отново. Този път името на групата е Teen Daze и звучи ами.. като чист, автентичен chillwave. Жанра вече е достатъчно добре обособен, за да говори сам за себе си. Албумът им Four More Years е много приятен, с много синт ефекти и ненатрапчиви вокали. Бих го препоръчал на всеки, който си пада по осемдесетрарското звучене, характерно за носталгичния поп.  Google it.

Албумът на Glasser тепърва предстои да бъде издаден, но за сега има едно EP, което може да ви даде идея за какъв звук става въпрос. Chill вокали и dreamy електроника го описват най-добре. Не съм сигурен доколко предстоящия албум ще бъде добър или ще падна в капана на посредствеността, който улавя много музиканти от този тип, но това не прави песента им Apply нито идея по-лоша.

Google.

Veronica Falls + Summer Camp + Kisses

Всъщност двете групи нямат взаимна връзка, но това което ги свързва е, че ги октриих по горе долу едно и също време. Veronica Falls са някакъв типичен shoegaze, но премесен с какви ли не елементи. За сега нямат много издадени неща, така че очаквам в най-скоро време да издадат дебютния си албум. Ако продължат да правят песни като Beachy Head няма да е изненадващо да станат нещо по-голямо в инди сцената. За сега са си сравнително неизвестни, което им дава бонус точки, предполагам.

Summer Camp продължава тенденцията на носталгичния поп, започнал още от миналата година с chillwave групите като Neon Indian, Washed Out и продължил през тази година с още поне стотина други, които не си струва да чуете (но все пак проверете Beautiful Swimmers). Песнента Round The Moon е заредена с приятно лятно чувство, пържещ синт и видео, което спокойно можеше да бъде от 70те. И не само можеше да е, а се оказа, че е. Кадрите във видеото са от шведския филм от 1970  -En kärlekshistori.

Kisses е друга нова група, която ме радва особено много в последно време. Не мисля, че имат твърде уникален звук, но за сметка на това създават атмосфера и композициите им са успешни. Албумът им се казва The Heart of the Night Life и може да бъда намерен в Gooogle (lol). А от мен видеото към People Can Do The Most Amazing Things: