В главата на сериен убиец…

Какво има? Как мисли? Очевидно убииците не разсъждават точно като другите хора, за тях убийството носи удоволствие, чувсто за величие. Дали това е вярно, едва ли ще можем да отговорим, съмнява ме че и самите убийци ще могат да отговорят на въпроса. В България доколкото знам няма толкова фрапиращи случаи, колкото има в САЩ например. За какви ли не изруди съм чел/чувал и все пак не мога да разбера какво ги кара да правят тези неща, нещо в миналото им, психични отклонения или просто защото са зли по рождение. Едва ли, за мен хората се раждат уравновесени и след това поемат към крайностите. И никога не достигат абсолютната крайност. Никога не можем да сме напълно „добри“ и напълно „лоши“. Всеки убиец може би има мотиви да прави това, което прави. Те звучат абсурдно на мен и може би на много други хора, но именно това е разликата между мен теб (освен ако ти не си случайно сериен убиец, извинявай не ми идвай на гости, моля те) и тях. Едно от най-популярните твърдения е, че лошото възпитание плюс терора вкъщи е главна причина за психическите проблеми на престъпниците. И все пак, едва ли всеки психопат избиващ наред го прави заради лошо детство. Стига, това е за холивудските драми. Не, че отричам че лошото детство може да е причина, но може да са хиляди други причини. Не абсолютизирайте.

Сещам се аз Американски Психар, не съм чел книгата и не знам дали някога изобщо ще го направя след като прочетох откъса в Егоист. Не че съм гнуслив, просто търся по-скоро идеята отколкото натуралистичното показване на действията на психо-пичовете. Гледах филма преди време, и той ми доказа че причините са убийството могат да бъдат нищожни, водени изцяло от материализъм и завист = Психически разтройства… Примерно Патрик Бейтман уби човек, защото имаше по-хубава визитна картичка.

За това си мислех докато гледах средно-добрият американски филм „Kalifornia“ (да така е, проблема не е в мен, с K го пишат филма). Отначалото си мислех, че е написано с K защото има около 121512 други филма с името California, но след като единия герой (Дейвид Духовни *музиката от x-files*) го написа на обявата, в която търси човек за пътуване до Калфиорния, с К ми стана ясно, че това е накакъв опит за символизъм колко незапознати са много американци(а и не само) с живота в калифорния. Тъй де всеки си представя палми и плажове и безплатни кокосови орехи. Героят на Дейвид Духовни и жена му (Мишел Форбс) тръгват по следите на най-известните сериини убийци в САЩ, за да съберат материал за книга. Крайната им спирка е Калифорния, като и те не знаят какво ще правят там. За пътуването взимат и двойка пропаднали американци, които живеят в каравана и си мислят че Италия е била част от СССР … От този тип хора. В ролята на Ърли е Брат Пит, който между другото си играе ролята много добре, не като в Троя примерно.

Ърли е убиец, от този тип, който дори не се замисля как ще прикрие труповете, просто трепе човека и продължава напред. Затова и го издирват сигурно. Но както става във филмите нашия човек разбира мнооого късно, когато психясалия герой е най-психясъл и решава, че трябва да докаже теорията, че на сериините убиици мозъка им отказва от време на време. Разбира се лошият от SAW и Ханибал Лектър са изключение.Мълдър, I mean Браян иска да разбере как мислят сериините убиици, като и аз, но с единствената разлика, че той май разбра в края на филма, а аз не.

Long time, no see…

Цели осем дни от както не съм писал в блога, срамота. Ето пак почвам да не му обръщам достатъчно внимание… Уф тази седмица поне ще напиша повече неща, така се надявам защото ще имам повече време вкъщи и ще пиша всеки ден, rly! Тази седмица в училище, дрън дрън, нищо интересно.

И тъй като съм в дванадесети клас от рано започнах да усещам адската простотия около teh „абитюрентски бал“. Oмфг то не бяха викове, красъци, листове с гласувания, тайни конспирации и всякакви други простотии. Направо да те заболи главата, добре че поне не караме часове заради това, а и музиката която слушах заглушаваше ядосаните викове на хората около мен. На мен ми ми пука за тъпия бал, ако може да е на далечното ледено кълбо Плутон!

И докато не съм излязъл от темата за простиите в дванайсти клас около бала ще се похваля, че ме снимаха за албума, който е другата простотия. Като го взема ще го снимам, за да се смеете и вие. Адски грозен е, а и струва 40 лв (‘найш ли колко манга е тфа ъ?) Снимката не помня как стана, фотографа ме караше да правя странни пози, джийз не можа да ме снима нормално. Но пък май на снимката изглеждах нормален… Май.. Както и да е, албума е поредната простотия свързана с великия бал. На всикото отгоре фотографа реши, че имаме „all the time in the world“ както се пее в It’s No Good на Depeche и въпреки, че аз и Мирто бяхме първи в студиото още в 3:10 този започна да снима чак след 1 час, добре че ни даде бонбони поне. И на всичкото отгоре закъснях за дома с половин час. Страшен пример давам, знам.

Такам рециклирах негативизма : ) . Поне в дома тази седмица имаше напредък, всичко мина горе-долу добре. Децата вече знаят азбуката и аз научих няколко на някои цветове. Е все още не знаят всички основни цветове (или по-точно ги знаят, но не знаят лилаво примерно… ). С другите доброволци започнахме работа по учебниците, които взехме от гимназията и за сега всичко е ОК. Ще видим другия четвъртък какво ще правим!

Ако имате някакви идеи за обучението на нъплно начинаещи деца, които са на ниво азбука ще се радвам да ги споделите с мен. Наистина ще са ми от полза : )

World of Warcraft TCG

Според мнението ми на бивш Magic: The Gathering играч, WoW TCG е най-добре измислената колекционерска игра на карти, която може да се играе в момента и и единственото нещо, с което отстъпва сериозно на Magic е липсата на много карти – само 351, но това ще се промени когато UDE пуснат следващите сетове с карти. Правилата са прости и в същото време предразполагат за много комбинации и начини на игра. Нещо, което ме привлече особено са героите и разделянето на Орда/Алианс.

TCG игрите или на български – Колекционерските игри с карти, винаги са ми харесвали. От една страна обичам да си колекционирам разни неща от малък, от друга обичам стратегическите игри в които се подхотвя нещо, в случая тесте. Не знам защо, но ми напомня малко на Heroes. За разлика при компютърните игри обаче, при игрите с карти тръпката е да събереш най-необходимите ти карти с разменяне, продаване и други методи (без мъчения моля : ) )  За това и картите са разделени според рядскостта им.

В WoW TCG те са най-много –  common (най-обикновените), uncommon (след обикновените или не-чак-толкова-обикновенни), rare (редки), еpic (епични, падат се на всеки три бустера) и Legendary (доста късмет се иска, за такава карта и доста пари ще струва ако решите да я продадете в ebay или в сайт, който изкупува карти).

За сега имам само стартера, който включва предварително изготвена колода от 31 карти с героя, като на мен ми се падна Grennan Stormspeaker, таурен шаман. Добро впечатление ми направи и кутията на стартовият пакет, голяма с две места за тестета и е доста по-добра от тези на Magic. Oт двата бустера имах големия късмет да ми се паднат цели две епик карти, които обаче няма да използвам, защото не ме интересуват,  а и не са за моя герой. Така че мисля да ги продам. Dwarven Hand Cannon струва 20$, а Teebu’s Blazing Longsword все още няма цена.

Илюстрациите са страхотни, рисувани от най-добрите художници и пресъздават цветната атмосфера на Warcraft по успешен начин. Дизайна също радва окото и за мен в момемента това е най-добре изглеждащата колекционерска игра. Сред художниците са Todd McFarlane, създателя на Spawn и Samwise, който има опит в илюстрирането на Blizzard-ските игри. Вижте негови рисунки тук.

Успях да се запозная с правилата, най-накрая и вече нямам търпение да пробвам играта и сега търся желаещи. Може и да се включа в някой турнир, кой знае. Въпреки всичко не възприемам играта толкова сериозно, колкото много хора. За мен това е начин човек да се забавлява от време на време, а не да се стреми да стане световен шампион и да има всички карти… It’s just a card game after all!

Рожден ден и микс от бла’та

Тази седмица, по точно на 14 станах на 18 години. Искаше ми се да си честитя денден-а в блога, но не остана време за писане тук тази седмица. Е няма значение ще се поздравя на патерици. Денят, в който съм бил роден мина нормално без напиване и други простотии. На училище беше забавно, защото имахме два свобони часа в които ходихме да играем джаги (дано се пише така). Мачът беше успорван, и няколко пъти аз бих, но пък и загубих. Поне мога да изляза с оправданието, че съм играл около три пъти в живота си.

Също така играх дартс, срещу Миро (който все още няма урл, защото не си е направил блог, а каза че ще си направи. направи си бе!! lol) Първата игра ме би супер измъчено. Играхме 301 и ако не знаете правилата там трябва от 301 да се стигне до нула, като последният удър трябва да е точен. Примерно ти остават 13 и трябва да направиш такава комбинация или да уцелиш точно 13, за да биеш в играта. И първата игра Миро беше касметлия и оцели първи 6, а аз за малко да уцеля 12, но за малко… [скромно] За сметка на това втората игра го бих с адски яката победа [/скормно] . Направих 50 точки, точно колкото ми трябваха с полуцентър , 9 и 16…

Тази седмица се включих в един нов проект. Става въпрос за „tutoring“ в дома за сираци в Хасково. С още доброволци от моето училище ходихме да вземем учебници от училището (има около 1251 учебника на ниско ниво, които са напълно излишни за една гимназия и трябва да се подарят на училища, които имат нужда от тях но както и да е… ) Учебниците са няколко нива, тези с едно ромбче са на най-ниско ниво, а с повече на съответно по-горно. Само тези с едно ромбче са с меки корици, а другите са с твърди. Как тежат не е истина. Е не колкото 1400-страничната литература, но пак са си тежички.

Като отидохме там децата много ни се зарадваха и аз успях да се запозная с много от тях. Големи симпатяги. Само,че не можахме да започнем с уроците, те искаха да играят – бореха се, биеха се, набиха Миро (пет палячета как да не го набият все пак) и други не-учебни дейности. Аз успях да науча няколко деца на елементарни думи като Wolf, Notebook, Crocodile. Обясних им какво означава Mouse в Mickey Mouse и им нарисувах един крив Мики.. да се бях постарал малко. Следващия път трябва да започнат уроците и се надявам да научим децата на елементарен английски.

Купих си стартера на WoW ТCG и съм много доволен. Паднаха ми се от два бустера две епик карти! Но повече за картите ще има в отделен пост.

Защо не ми се играе WoW?

Както бях писал преди няколко дни вече имам оригинално копие на WoW, не е мое, но ще мога да поиграя малко в оригиналните blizzard-ски сървъри. Дори не съм инсталирал играта, нещо нямам желание за WoW. Това е странно, мислех си че още като се прибера в петък ще я инсталирам и ще поиграя малко, но дори не съм я инсталрал. Това от една страна ме радва, все пак WoW си е еднин голям убиец на време, което може да бъде използвано за нещо друго. Не мога да разбера хората, които прекарват по десет часа на ден, играейки WoW (или кое да е mmorpg). По най-чисти сметки това означава, че използват почти цялото цялото си свободно време.

Май ще играя не mmorpg-то, a колекционерската игра на карти с World of Warcraft TCG. Тя комбинира много добри идеи от други игри (като Magic, която играех до преди година) с собствени оригинални игри. Дано тази седмица картите са пристигнали в „Пингвините“, за да може да им се порадвам. А те изглеждат наистина добре, арта е страхотен и си заслужават, само заради колекционерската им стойност.

Пътят към колежа върви добре, г-жа Митева ми написа първата препоръка и вече останаха само две. Другата седмица се надявам да взема и останалите и поне това да е готово. Също така през декември програмата отново е напечена – предостоят ми SAT Subject Tests и TOEFL и трябва някакси да се преборя с немския (не мога да ви опиша колко нехаресвам този език, исках да уча френски, но пък стадото искаше немски) Радвам се, че есетата са ми готови и сигурно скоро ще пусна онлайн common application-а скорo.