Все още не мога да разбера защо

Превеждат заглавията на български език по този начин.

Разбира се не говоря за всички заглавия, но има един тип филми с толкова прости и лесно преведими имена, че чак е срамота за преводачите дори да се замислят.

Разбирам, че искат да покажат на света огромния си креативен потенциал, подобно на хората пишещи поздравителните картички и късметчетата/пожеланията на онова кафе, чието име не помня в момента.

Повода за тази пост  е последния такъв пример – The Hangover. На обикновения потребител веднага ще му дойде идеята, че заглавието трябва да се преведе като „Махмурлукът“, кратко и ясно, точно като заглавието на английски. Но… превода на български е „Последния ергенски запой“

😐

Още два примера:

Inglourious Basterds = Гадни копилета, хм това вече май беше споменато във Framespotting, но все пак трябва да се каже още веднъж. Трябва да е Безславни копилета. Безславни. Ама айде да приемем, че тук се заяждам ^ ^

Forgetting Sarah Marshall = „Прелъстен и изоставен„. Напълно безсмислено, да го бяха превели „Да забравиш Сара Маршъл“. Или само „Сара Маршъл“, пак е по-добре!

Причината за тези преводи е не защото звучат по-добре, а защото хората във фирмите за разпространение мислят, че като сложат заглавие, което уж обяснява филма по-добре, повече хора ще идват да го гледат. Въпреки, че ако бях видял заглавието „Прелъстен и изоставен“ в кино програмта едва ли щях да ида да го гледам, без да имам идея за какво става въпрос… както и да е.

И докато съм на вълна мрънкане като осмокласник, които учи английски искам да попитам: Защо абсолютно винаги превеждат dark като черен. Сигурно има някакво правило не знам. Но според мен „Черният рицар“ спокойно може да е „Мрачният рицар“, както и „Черния лорд“ да е „Мрачния лорд“…

еdit: Всъщност има и едно заглавие, чийто превод ми харесва. Кnocked Up – Позабременяла. Това е добро вече ^ ^

Atlas Sound – Walkabout (with Noah Lennox)

Така, предполагам знаете кой е г-н Panda Bear, част от колектива известен като Animal Collective. Та Panda Bear решава да направи ‘голямата комбина’ с друг талантлив музикант – Bradford Cox от Deerhunter.  Резултата е въпросната лудница, която ще намерите по-долу:

[mp3] Atlas Sound – Walkabout (with Noah Lennox)

p.s: идея си нямам дали песента има нещо общо с филма Walkabout, но просто нямаше друга подходяща картинка 😛

Mount Eerie – Wind’s Poem

Харесвам всичко Mount Eerie, което съм чул досега (тоест всичко). Но новият му албум, Wind’s Poem ми дойде като огромна изненада и разби очакванията на… милиони парчета.

Wind’s Poem е най-добрия албум на Mount Eerie, но истински изненадващото нещо е звука. Звука на албума е толкова различен от предишните, че някои хора в last.fm се усмелиха да го определят като блек метъл. Или black indie rock…

Whatever.

Всъщност албума е нито „блек“, нито метъл. Едно е сигурно обаче, че е доста експериментална творба, звучи на моменти като тежък drone, в други като стария Mount Eerie с меланхоличен и изчистен звук.  Също така е тежък, доста тежък, но не по хеви метъл тежък. Истината е, че дори не мога да ви опиша на какво прилича. На моменти ми напомня дори на Burzum (oт там може би и блек метъл сравненията, но лично аз не възприемам Burzum като просто блечец).

С две думи: пробвайте го.